Глобалната икономическа криза наложи трудности пред редица бизнеси. Резултатът е нарастващ брой случаи на различни форми на преструктуриране на предприятия, започване на процедури по несъстоятелност, както и вътрешногрупови реорганизации.

Леганет Консулт години наред специализира в предоставянето на правни услуги в областта на процедурите по несъстоятелност, като осигуряваме процесуално представителство и консултации на български и чуждестранни физически и юридически лица, когато те участват в такива процедури.

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Въпросите за НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА в Българското законодателство са уредени в Търговския закон Част четвърта – Несъстоятелност.

Общи положения

Цел на производството:
Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.
Основания за откриване на производство по несъстоятелност:
Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Освен при неплатежоспособност производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Неплатежоспособност

Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Неплатежоспособността представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си.

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

• Парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването , или
• Публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
• Задължение по частно държавно вземане, или
• Задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
• Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.
• Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
• Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

При търговските дружества, които не са капиталови (СД и КД), неплатежоспособността е единственото основание за откриване на производство по несъстоятелност.

От икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

При добри показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на търговеца. В тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.

Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи и рязко, ако в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до този момент задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели.

Необявяването в съда на състоянието на неплатежоспособност е въздигнато в престъпление срещу кредиторите според Наказателния кодекс. Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. С наказанието се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, както и прокуриста, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

Свръхзадълженост

Освен при неплатежоспособност производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Съобразно легалната дефиниция на това понятие, търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество е недостатъчно да покрие паричните му задължения. За изпадане в състояние на свръхзадълженост е от значение е невъзможността на длъжника за покриване на паричните си задължения спрямо всички кредитори, а не само спрямо задължението по кредита, от който произтича вземането на кредитора-молител за откриване производството по несъстоятелност.

Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, защото не се прилага за всички търговци, а само за капиталовите търговски дружества. За търговските дружества, които не са капиталови, свръхзадължеността не създава заплаха за кредиторите, тъй като освен от едноличния търговец или персоналното търговско дружество, кредиторите могат да се удовлетворят и от личното имущество на физическото лице – търговец или от това на неограничено отговорните съдружници.

Заплахата за кредиторите при капиталовите търговски дружества се изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, имуществото на капиталовото търговско дружество ще бъде обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е платежоспособно. За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, не е нужно задълженията да са изискуеми. При преценката дали е налице това състояние се вземат предвид и неизискуемите задължения.

Основанията „неплатежоспособност„ и „свръхзадълженост„ са самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условия на кумулативност или евентуалност, но откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания е възможно ако съвпада началната дата на неплатежоспособност. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособността, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще следва да бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.