УСЛУГИ

Пакетът от правни услуги, които екипът предлага, включва:

  • Анализ на структурата, финансовото и юридическото състояние на дадено дружество и изготвяне на мотивирани предложения за предприемане на конкретни действия;
  • Подготовка на необходимите документи за откриването на производство по несъстоятелност и цялостно процесуално представителство в неговата начална фаза;
  • Процесуално представителство на кредитори на неплатежоспособен/свръхзадължен длъжник в процедурата по предявяване на вземанията им за удовлетворяване в производството по несъстоятелност;
  • Юридически консултации и процесуално представителство във връзка с процедури по отмяна на правни действия и сделки, увреждащи кредиторите, както и процесуално представителство във фазата на осребряване на имуществото и разпределянето на събраните суми по реда на удовлетворяване на кредиторите;
  • Консултиране на оздравителни планове.

Леганет Консулт оказва правна защита на длъжници по претенции от банки, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, монополни дружества и други кредитори като извършва:

  • Защита в  съдебно производство – поемаме защитата по заведено дело, или завеждаме на дело за установяване недължимостта на вземането / такива са например случаите на изтекла давност или други обстоятелства/ при което ще се установи със съдебно решение, че дългът не се дължи. Ако вече е образувано изпълнително производство предприемаме действия по спиране на изпълнението докато съдебният процес приключи, за да не се нанесат щети върху имуществото на длъжника.
  • Защита в рамките на изпълнително дело – предприемаме действия по защита в рамките на изпълнителното дело, обжалване незаконосъобразните действия на ЧСИ /например когато ЧСИ е насочил изпълнение върху имущество, което е защитено от изпълнение, когато налага глоби или приема разноски в по-голям размер от законоустановеното, когато отстранява длъжника от имот или отнема вещи, когато извършва оценка на имуществото и назначава пазач,  както и в случаите когато отказва да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение/.
  • Защита в рамките на производство по несъстоятелност – представляваме длъжници по търговски дела по несъстоятелност както в процедурата по откриване на производството, така и в последващите действия при оценка на вземания на кредиторите, оспорване на неоснователно приетите вземания и разпределението на имуществото.

Леганет Консулт участва в цялостния процес от началото на производството по несъстоятелност до неговия край. Етапите през които преминава това производство изискват компетентно обслужване от широк кръг експерти – юристи, финансисти, счетоводители, оценители и други. Най-общо те са:

1. Начало на производството по несъстоятелност

Съдебното производство по несъстоятелност започва с подаването до окръжния съд по седалището на длъжника на писмена молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу неплатежоспособен длъжник. Тази молба може да бъде подадена от самия длъжник (респективно от неговите наследници). Законодател е закрепил предявяването на тази молба като негово задължение, имащо публичноправен характер и уредено в обществен интерес. Съгласно чл. 626, ал. 1 всеки длъжник-търговец, изпаднал в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост, е длъжен в 30-дневен срок да сезира съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност. При неизпълнение на това императивно задължение в чл. 627 от ТЗ е предвидена особена гражданска отговорност – лицата, които са били длъжни да предявят молбата и не са го сторили в посочения срок, отговарят солидарно пред кредиторите за причинените вреди в резултат на забавата, както и носят наказателна отговорност за извършено престъпление срещу кредиторите по смисъла на чл. 227б от НК.

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност може да бъде подадена и от някой от кредиторите на неплатежоспособния длъжник. Всеки един от тях има право да предяви тази молба пред съда, стига да е носител на вземане, произтичащо от търговско правоотношение, а когато става дума за публично правоотношение, свързано с търговската дейност на длъжника, молбата се предявява от Агенцията за държавни вземания. Това свое право кредиторът може да осъществи било при изтичането на 30-дневния срок по чл. 626, ал. 1 от ТЗ, в рамките на който длъжникът или негов представител, или в изрично уредените случаи наследник на длъжника, е длъжен да поиска откриване на процедурата по несъстоятелността, било след изтичането на този срок при неизпълнение на цитираното задължение от страна на длъжника. Според чл. 628, ал. 2 от ТЗ с молбата кредиторът представя писмените си доказателства за неплатежоспособността на длъжника и посочва останалите. За разлика от случаите, когато неплатежоспособността на длъжника се предполага и следователно не е необходимо да бъде доказвана, тук въпросът се смята за спорен, което е в интерес на длъжника и затова молбата на кредитора се гледа не в закрито, а в открито съдебно заседание с призоваване на длъжника в редовния 14-дневен срок. Там той има възможността да оспори доказателствата на кредитора и да докаже, че не е неплатежоспособен. В интерес на кредиторите е молбата да не бъде подадена от някой от тях, а от самия длъжник, тъй като в този случай неговата неплатежоспособност се предполага, а не е необходимо да се доказва от кредиторите. Затова правилото, че искането за откриване на производството по несъстоятелността се прави от страна на кредитор, е по-скоро изключение и като възможност би трябвало да се използва само в краен случай при неизпълнение на задължението на длъжника по чл. 626, ал. 1 от ТЗ.

След разглеждането на молбата при хипотезата на чл. 629, ал. 1 или на чл. 629, ал. 2 от ТЗ съдът постановява решение за откриване на производството по несъстоятелност. Това съдебно решение има изключително важно значение за по-нататъшния ход на делото, тъй като поставя началото на първия етап на процеса по несъстоятелност.

Съдебното решение по откриване на производството по несъстоятелност се постановява, след като окръжният съд констатира неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, на длъжника въз основа на презумпцията за неплатежоспособност или въз основа на предоставените с писмената молба на кредитора доказателства. Съдържанието на това решение е посочено в чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Централно значение има т. 2, според която това решение слага началото на първия етап на производството по несъстоятелност. В т. 1 се закрепва предварителната констатация на съда за неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, на длъжника, която вече като част от едно съдебно решение след влизането му в действие ще получи силата на пресъдено нещо и ще има приложение по отношение на всички лица. От голямо значение е и фактът, че наред с обявяването на неплатежоспособността на длъжника съдът определя и началната дата на тази неплатежоспособност. С т. 3 и т. 5 се поставя началото на правомощията на два от основните органи по управлението на масата на несъстоятелността – временния синдик и първото събрание на кредиторите. Временният синдик се назначава от съда с цел управление на предприятието на длъжника и осъществяване на общ надзор върху цялостната му дейност. За своята дейност временният синдик трябва да се отчете на първото събрание на кредиторите, на което те ще изберат постоянен синдик и ще го предложат за назначение от съда по несъстоятелността.

След постановяването на разглежданото решение то трябва да бъде изпълнено незабавно, като заедно с това трябва да се впише в търговския регистър. Това не означава, че решението влиза в сила в момента на неговото постановяване, защото, както изрично е посочено в чл. 633 от ТЗ, то може да бъде обжалвано в рамките на законния седемдневен срок считано от датата на вписването по общия ред на ГПК пред съответния апелативен съд като втора инстанция, а доколкото това е допустимо и пред Върховния касационен съд като трета инстанция. Действащият принцип е, че обжалването на решението не спира неговото изпълнение, което обезателно трябва да се вземе под внимание.

Постановяването на съдебно решение за откриването на производство по несъстоятелност, което да постави началото на първия етап на процеса, не е единствената възможност за развитие на процедурата. Допустимо е още сега съдът да обяви длъжника в несъстоятелност, прескачайки първия подготвителен етап, за който вече стана дума. Възможните хипотези са две и са уредени съответно в чл. 630, ал. 2 и в чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 630, ал. 2 от ТЗ, ако е очевидно, че продължаването на дейността би било безсмислено и само би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, на синдика, на Националната агенция за приходите или на кредитор може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати неговата търговска дейност едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди изтичането на срока за предлагане на оздравителен план. А при положение че наличното имущество е толкова незначително, че не би било достатъчно даже и за покриване на съдебните разноски по производството, съдът на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ обявява неплатежоспособността, определя началната й дата, обявява длъжника в несъстоятелност и направо прекратява съдебната процедура, тъй като тя се явява безсмислена при констатираното тежко имуществено състояние на длъжника.

Последната възможност, която стои пред окръжния съд, гледащ делото по несъстоятелността, е да отхвърли молбата за откриване на производството. Следователно законът му дава право да прецени дали действително длъжникът е неплатежоспособен, дори когато самият той е подал молбата за откриване на процедурата. Според чл. 631 от ТЗ съдът ще отхвърли молбата на длъжника или на кредитора, ако установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на неговите задължения, без опасност за интересите на кредиторите. В този случай процесът би бил излишен и затова е редно съдът да постанови решение, с което отхвърля искането на молителя за откриване на производство по несъстоятелност. Няма пречка след отхвърлянето на молбата за откриване на производство по несъстоятелност кредиторите да потърсят задоволяване на своите претенции по общия процесуален ред, като заведат осъдителен иск срещу длъжника по реда и при условията на ГПК.

2. Етап на откриване на производството по несъстоятелност

Подчертахме вече, че постановяването на решението на окръжния съд по откриването на производството по несъстоятелност поставя началото на първия етап в неговото развитие. Един от най-важните въпроси относно материята за търговската несъстоятелност е свързан с правните последици от това решение. Те засягат не само длъжника и неговите кредитори, но и широк кръг трети лица. Така в чл. 635 от ТЗ законодателят е закрепил т.нар. частично десезиране на длъжника. То е може би най-съществената правна последица от влизането в сила на решението по откриване на процедурата по търговска несъстоятелност, която се изразява в ограничаване на неговите права за целия период от време, докато трае производството. Но още тук трябва да се направи уточнението, че правата на длъжника се ограничават само дотолкова, доколкото да му бъде попречено с действията си да засегне по някакъв начин интересите на кредиторите. Съгласно чл. 635, ал. 1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност длъжникът продължава дейността си, но под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки, но само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Разбира се, в посочените случаи става дума само за надзор на синдика върху дейността на длъжниковото предприятие, ако той е едноличен търговец, а не изобщо върху цялата му дейност като физическо лице. Този надзор не може да се простира върху личните действия на длъжника, които нямат връзка с индивидуалното накърняване на интересите на неговите кредитори.

Решението за откриване на процедурата по несъстоятелността има много важно действие относно висящите съдебни и арбитражни производства по граждански и търговски спорове срещу длъжника и относно висящите изпълнителни производства срещу неговото имущество. Според чл. 637, ал. 1 и чл. 638, ал. 1 от ТЗ с откриването на производството по несъстоятелност тези производства като цяло се спират с някои изключения. Това е принципно положение, тъй като в противен случай самата процедура по несъстоятелност би се изпразнила от съдържание, защото основната цел е съсредоточаването на всички претенции срещу длъжника в рамките на един процес и тяхното паралелно и едновременно удовлетворяване. Следователно всички висящи дела следва да се трансформират и обхванат от универсалното производство по несъстоятелност, като след откриването му е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника.

С решението за откриване на производството по несъстоятелност окръжният съд обявява длъжника за неплатежоспособен и посочва началната дата на неплатежоспособността. А съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособният търговец обективно не е в състояние да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки въпреки тяхната изискуемост. С постановяването на съдебното решение по откриване на процедурата по несъстоятелността длъжникът фактически трябва да преустанови всякакви плащания по своите задължения. Всичко това има пряко отражение върху съхраняването на масата на несъстоятелността. Заедно с това длъжникът на този етап от развитието на делото трябва да направи всичко необходимо за събиране на собствените си вземания по извънсъдебен, а ако е наложително – и по съдебен път, което би довело до увеличаването на масата на несъстоятелността.

Едни от най-съществените последици от действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо имуществото на длъжника, влизащо в масата на несъстоятелността, са свързани с нищожността и с относителната недействителност на някои от сключените от него правни сделки по смисъла на чл. 646 и чл. 647 от ТЗ. Посочените категории сделки са от такова естество, че тяхното осъществяване води до увреждане на интересите на кредиторите, защото може да последва разпиляване на имуществото на длъжника и намаляване на масата на несъстоятелността. Дали увреждането е умишлено или не, е без правно значение, тъй като тук е важен единствено крайният резултат, който се предполага. Принципът е, че щом дадена сделка попада в някоя от посочените категории, без значение доколко пряко уврежда интересите на кредиторите, тя е нищожна от момента на извършването си или може да бъде обявена за недействителна по съдебен ред. Въпросът е от особено значение, защото засяга не само имуществото на длъжника, но и голям брой трети лица, страни по недействителните сделки.

В рамките на разглеждания първи етап от производството по несъстоятелност се решава и въпросът за т. нар. органи по управление на масата на несъстоятелността. Това са лица и обединения от лица, на които законът е делегирал специални правомощия, произтичащи от откритото производство по несъстоятелност. Така в няколко раздела на глава четиридесет и втора от ТЗ е посочен правният режим на синдика, временния синдик, първото събрание на кредиторите, събранието на кредиторите и комитета на кредиторите. Основно значение спрямо управлението на масата на несъстоятелността имат синдикът и събранието на кредиторите, а останалите имат по-скоро спомагателни функции.

Синдикът представлява най-важният орган по управлението на масата на несъстоятелността, съсредоточил в себе си големи правомощия, но и голяма отговорност. Основното предназначение на фигурата на синдика е да защитава обществения интерес и затова той се назначава от окръжния съд, пред който се гледа делото по несъстоятелността, и трябва да отговаря на условията по чл. 655, ал. 2 от ТЗ. Законът предвижда синдик да може да бъде само физическо лице, като неговите правомощия могат да се осъществяват и от повече от едно лице. Тази разпоредба ще намери приложение в по-сложните случаи, когато професионалните знания и умения само на едно физическо лице биха били недостатъчни за успешното осъществяване на неговата дейност. Синдикът се назначава от окръжния съд, пред който се гледа делото по търговската несъстоятелност. Предложение за назначаването се представя от първото събрание на кредиторите. Съдът е длъжен да се съобрази с предложението на кредиторите, ако посоченото физическо лице отговаря на условията по чл. 655, ал. 2 от ТЗ, между които особено място заема изискването по т. 7 на същия текст, според което е необходимо всеки синдик де е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в Наредбата за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, приета съвместно от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите. Освен това е нужно лицата, издържали изпита за синдик, да бъдат включени в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в „Държавен вестник” списък на лицата, които могат да бъдат назначавани като синдици, за да бъдат съответно избрани за временни или постоянни синдици по установения ред. В крайна сметка изборът на съда е в пряка зависимост от волята на кредиторите, но след назначаването си синдикът е длъжен да се съобразява не само с техните интереси, а както вече изтъкнах по-горе, с обществения интерес и с интересите на самия длъжник. В чл. 657 от ТЗ са посочени основанията за освобождаване на синдика. Назначаването му в никакъв случай не означава, че неговата дейност не подлежи на надзор от страна на съда по несъстоятелността. Съдът може по всяко време да го освободи от изпълнение на правомощията му в рамките на производството, ако констатира, че той не изпълнява задълженията си или че с действията си застрашава интересите на кредитор или на длъжника. След прекратяване на правомощията му от съда синдикът е длъжен да продължи тяхното изпълнение, когато това е физически възможно, до встъпването на новия синдик. Освен това той трябва да представи писмен отчет за дейността си в определен от съда срок. Все пак най-важният въпрос, свързан с дейността на синдика, е въпросът за неговите правомощия. Те са изброени в чл. 658, ал. 1 от ТЗ, като изброяването не е ограничително, тъй като синдикът е длъжен да извършва и всички други действия, предвидени от закона или възложени му от съда. Своите правомощия синдикът трябва да осъществява с грижата на добър търговец. Ако той изпълнява задълженията си като синдик, полагайки по-малка от дължимата грижа, т.е. от грижата на всеки добросъвестен синдик, тогава изпада в неизпълнение и носи имуществена отговорност съгласно чл. 663, ал. 3 от ТЗ. За своята дейност синдикът получава определено от съда възнаграждение, към което може да се прибави и допълнителна сума в зависимост от резултатите от приключилото производство по несъстоятелност. Съдът определя не само размера на възнаграждението, но и начина за неговото определяне, както и периодичността на изплащането му.

Наред със синдика особено значение като орган за управлението на масата на несъстоятелността има и събранието на кредиторите. Специално място в закона е отделено на първото събрание на кредиторите, което има особени правомощия. То се провежда на датата, която изрично е определена от съда с решението за откриване на производството по несъстоятелност. На него имат право да присъстват кредиторите, посочени като такива по данни от търговските книги на длъжника съгласно чл. 669, ал. 2 от ТЗ. В събранието задължително участва и временният синдик, докато според чл. 617 участието на длъжника не е необходимо. Той може да присъства само ако смята, че това е наложително за защитата на неговите интереси. Най-важното правомощие на първото събрание на кредиторите засяга избора на синдик и предлагането на съда по несъстоятелността на неговото назначаване. Няма пречка това да бъде и временният синдик, стига кредиторите да са доволни от неговата досегашна работа. С това правомощията на първото събрание на кредиторите се изчерпват.

То отстъпва своето място на събранието на кредиторите, което има по-особени функции и действа по различен ред. Провежда се едва след одобряването на списъка на приетите от синдика взимания по чл. 692 от ТЗ от страна на съда. След приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите получават не всички кредитори, а само тези с приетите вземания. По изключение съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 2 или по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства.

Събранието на кредиторите може да бъде свикано от съда служебно, когато той намери това за необходимо в хода на висящото производство по несъстоятелност. Но наред с това законът предоставя и възможността свикване да се иска и от длъжника, от синдика, от комитета на кредиторите или от кредитори, притежаващи най-малко 1/5 от размера на всички приети вземания. Съгласно чл. 676 от ТЗ събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите кредитори. Следователно не съществуват изисквания за кворум, което е логично, тъй като всеки кредитор сам преценява дали има интерес да участва в дейността на събранието. Решенията се вземат от кредиторите с обикновено мнозинство, като гласуването става според размера на вземанията, т.е. принципът е, че всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания.

Правомощията на събранието на кредиторите са изрично регламентирани в чл. 677, ал. 1 от ТЗ. За събранието на кредиторите се води протокол, който се подписва от председателстващия съдия и от протоколиста. Според чл. 678 от ТЗ решенията на събранието на кредиторите имат обвързващо действие по отношение на всички кредитори, а не само спрямо присъстващите. Чл. 679 от ТЗ е уредил възможността отделни решения на събранието да могат да бъдат отменяни от съда по несъстоятелността при съответните основания и по посочена в същия текст процедура. Основанията за отмяна са свързани с незаконосъобразност на взетото решение и със съществено ощетяване на част от кредиторите.

ТЗ е уредил и т.нар. комитет на кредиторите. Той представлява постоянно действащ орган, избран от събранието на кредиторите, за да подпомага синдика и за да контролира действията му по управление на имуществото на длъжника, изразяващо се главно в проверяването на търговските книги и съдържанието на касата. Комитетът на кредиторите е факултативен орган и следователно се избира по преценка на кредиторите, ако те смятат, че е необходим за защита на техните интереси. За осъществяването на своята дейност членовете на комитета на кредиторите имат право на възнаграждение. То се определя при избирането им и е за сметка на кредиторите. Спрямо членовете на комитета на кредиторите място намират и някои от ограниченията, приложими по отношение на синдика.

Един от най-важните въпроси, който се поставя във връзка с първия етап на производството по несъстоятелност, е този за предявяването на вземанията от страна на кредиторите. То се явява необходима предпоставка за участието им в универсалното принудително изпълнение и в разпределението на длъжниковото имущество, защото само кредитори, притежаващи приети по законно установения ред вземания, могат да участват в разпределението на осребреното имущество на длъжника. Съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ всеки от кредиторите трябва писмено да предяви своето вземане пред окръжния съд по несъстоятелността в срок от един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В заявлението си кредиторът посочва задължително основанието и размера на вземането, обезпеченията, с които е осигурено неговото удовлетворяване, ако има такива, съдебен адрес по седалището на съда, както и съответни писмени доказателства, подкрепящи предявеното вземане. Въз основа на така представените заявления и прикрепените към тях документи, които имат за цел тяхното доказване, синдикът съставя списък на кредиторите съобразно с предявените от тях вземания съгласно текста на чл. 686 от ТЗ, който се предоставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда. По-нататък синдикът разглежда всички предявени вземания и приложените към тях писмени доказателства за тяхното съществуване, като на тяхно основание съставя списък на приетите от него предявени вземания. Чл. 690, ал. 1 от ТЗ предоставя правото на всеки кредитор, както и на длъжника, да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане или да предяви установителен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 692, ал. 1 от ТЗ списъкът на приетите от синдика вземания се одобрява от съда.

Основно значение за подпомагането на длъжника има планът за оздравяване на неговото предприятие по глава четиридесет и четвърта от ТЗ. Подчертахме нееднократно по-горе, че именно възможността за оздравяване на предприятието, управлявано от длъжника, представлява в най-голяма степен постигането на цялостен „лечебен” ефект по отношение на извършвания бизнес, в което се състои и основния „резерв” за удовлетворяване на кредиторите от страна на иначе неплатежоспособния длъжник. Ето защо оздравителното производство е самият център на производството по несъстоятелност като цяло, от което следва, че приемането и съответното изпълнение на приетия оздравителен план представлява най-важната цел на разглежданата специална съдебна процедура, тъй като последователното изпълнение на въпросния план в качеството му на своеобразна „рецепта” за успешен бизнес би трябвало да доведе до положителни стопански резултати и вследствие от това до окончателно и пълно удовлетворяване на всички кредитори. Естествено става дума само за потенциална възможност, а не за гарантиран оздравителен ефект, защото икономическото положение на оздравяваното предприятие може да бъде твърде тежко и изобщо да не се стигне до стабилизиране и стопанско развитие, но все пак специфичният юридически режим на търговската несъстоятелност осигурява поне възможността да се опита прилагането на оздравителни мерки.

Общата разпоредба на чл. 696 от ТЗ дава възможност с приетия план за оздравяване да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията от страна на кредиторите, реорганизация на предприятието или извършването на други правни и фактически действия и сделки. Законодателят допуска като възможна оздравителна мярка да се осъществи и продажба на цялото предприятие или на обособена част от него на основание чл. 700, ал. 2 от ТЗ. Целта на цитираната възможност е не само в резултат на успешно реализираното осребряване на предприятието да се попълни масата на несъстоятелността с налични парични средства, а и да се съхрани предприятието в качеството му на функциониращ бизнес, но вече не под оказалото се неуспешно управление на своя учредител – длъжник в производството по несъстоятелност.

По силата на чл. 698, ал. 1 от ТЗ план за оздравяване на предприятието на длъжника може да бъде предложен в едномесечен срок, считано от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на кредиторите с приети вземания, като напълно е допустимо в рамките на процеса да бъде предложен повече от един план. В чл. 697 от ТЗ са изброени изчерпателно лицата, които могат да предложат план за оздравяване. На първо място това е самият длъжник. Естествено е той да е посочен като субект на предложението, тъй като има най-голям интерес от приемането на плана, а и най-добре познава собствените си възможности и икономическо състояние. На второ място е посочен синдикът. На трето място такъв план имат право да предложат и самите кредитори. На четвърто място законът допуска възможността да бъде предложен план за оздравяване и от страна на лицата, намиращи се в трудови правоотношения с длъжника – неговите работници и служители. Накрая законът е предвидил две специални хипотези, когато длъжникът е търговско дружество. Според чл. 697, ал. 1, т. 5 от ТЗ план за оздравяване на предприятието могат да предложат и съдружниците, респективно акционерите, притежаващи най-малко една трета от капитала на дружеството-длъжник, когато става дума за капиталово дружество, а според чл. 697, ал. 1, т. 6 от ТЗ такъв план може да предложи и всеки един неограничено отговорен съдружник, когато става дума за персонално дружество. Няма законова пречка всички посочени субекти на предложението за план за оздравяване да направят паралелни предложения, които да бъдат обсъдени в хода на производството. Най-важният въпрос във връзка с разглеждания план е въпросът за неговото съдържание. В плана може да се предвидят различни мерки за оздравяване на длъжниковото предприятие, свързани или с подобряването на дейността на длъжника, или с разумно облекчаване на имущественото му състояние. В съответствие с чл. 700, ал. 5 от ТЗ с оздравителния план може да се предвиди и назначаване на специален едноличен или колективен надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника по реда и при условията на чл. 700а от ТЗ за срока на действие на плана или за по-кратък срок, който би имал изключително значение за съблюдаване на интересите не само на кредиторите, но и на обществения интерес като цяло. Планът за оздравяване се приема на свиканото събрание на кредиторите от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа. Съгласно чл. 704 от ТЗ съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона. Съдът не е длъжен да утвърди приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване, а го утвърждава единствено ако са налице предвидените в чл. 705 от ТЗ условия за това.

От влязлото в сила съдебно решение по утвърждаването на приетия план за оздравяване на предприятието на длъжника произтичат особено важни последици както за него, така и за неговите кредитори. Основната правна последица от решението е, че откритото производство по несъстоятелност се прекратява, което по принцип води до възстановяване на старото положение. Длъжникът е задължен да извърши незабавно уредените в оздравителния план структурни промени. В противен случай, съгласно чл. 709, ал. 1 от ТЗ, ако той не изпълнява задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с него и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, или надзорният орган могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, което ще доведе до обявяването на длъжника в несъстоятелност и ще постави началото на втория етап от разглежданото съдебно производство.

3. Етап на обявяване на длъжника в несъстоятелност

С обявяването на длъжника в несъстоятелност започва вторият етап на процедурата по несъстоятелност. Вече не е възможно оздравяване на предприятието на длъжника, което трябва да се прекрати, тъй като всички усилия и мерки в тази насока биха били напразни. Нещо повече, евентуалните опити за неговото „спасяване” могат да доведат само до увреждане на интересите на кредиторите. В крайна сметка производството по несъстоятелност е стигнало до положение, при което е необходимо да се даде по-засилена защита на кредиторите за сметка на длъжника. Това се изисква и от обществения интерес и затова се подкрепя от правния ред.

В чл. 710 от ТЗ са изброени предпоставките, които трябва да са налице, за да може длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност от окръжния съд. Две от тях вече бяха посочени при анализа на чл. 630, ал. 2 и чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Общото при тях е, че съдът обявява длъжника в несъстоятелност направо, прескачайки първия етап по откриване на производството по несъстоятелност, тъй като имущественото положение на длъжника прави това безсмислено. Другите две предпоставки са свързани с плана за оздравяване на предприятието. Окръжният съд обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен такъв план или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и когато след приемането на плана се иска възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 709, ал. 1 от ТЗ.

Ако е било осъществено някое от посочените условия за обявяване в несъстоятелност, съдът постановява съдебно решение, с което обявява длъжника в несъстоятелност. Най-важните материалноправни последици от обявяването на длъжника в несъстоятелност са в три насоки – по отношение на личността на длъжника, по отношение на неговото имущество и по отношение на масата на несъстоятелността като част от това имущество.

Обявяването на длъжника в несъстоятелност води до неговото пълно десезиране, с което той бива лишен от правото да управлява и да се разпорежда със своето собствено имущество, доколкото то е включено в масата на несъстоятелността. Освен това от деня на обявяване на решението за обявяване в несъстоятелност се смятат за възбранени недвижимите имоти, респективно за запорирани движимите вещи и вземанията на длъжника по отношение на трети добросъвестни лица. Когато длъжникът е търговско дружество, то се прекратява, като дейността на органите му за управление се преустановява.

Накрая се постановява и започването на осребряване на длъжниковото имущество,    включено в масата на несъстоятелността, и неговото разпределяне между кредиторите. Осребряването засяга масата на несъстоятелността, като съгласно чл. 716, ал. 1 от ТЗ недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника. Това на практика означава, че е възможно не цялостно осребряване на съответното длъжниково имущество, а само на част от него по преценка на синдика, ако тази част би била достатъчна след разпределянето за удовлетворяване на кредиторовите интереси. Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение от съда по несъстоятелността. Законът установява и процедурата, по която ще се извърши осребряването. Това е процедурата, която е предвидена в чл. 717 – 717н от ТЗ и която се явява специална по отношение на общата процедура по принудителното изпълнение върху движими, недвижими вещи и имуществени права, регламентирана в ГПК. Тя се изразява в публичната продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, като продажбата се организира по предложение на синдика и съобразно съответното решение на събранието на кредиторите. Когато обявеният в несъстоятелност длъжник е съдружник в търговско дружество, неговите дялове се продават на трети лица само след като бъдат предложени за изкупуване от останалите съдружници, ако в срок от един месец предложението не бъде прието.

След като съответното имущество на длъжника бъде осребрено по разгледания ред, се пристъпва към неговото разпределение между кредиторите. За целта е необходимо синдикът да изготви сметка за разпределение по смисъла на чл. 721, ал. 1 от ТЗ, която се одобрява от съда. Разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства или когато бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на несеквестируемите (непродаваемите) вещи. Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите, вписани в одобрения от съда списък на приетите вземания, съобразно с привилегиите и обезпеченията. От особено значение е текстът на чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Тук точно и изчерпателно се урежда поредността, по която биват удовлетворени съответните категории кредитори чрез изплащане на техните вземания. Привилегированите кредитори са подредени в дванадесет реда, като всеки предишен ред измества следващия, т.е. първо се задоволяват изцяло претенциите на кредиторите от предходния ред, а едва след това се пристъпва към разпределение на имуществото между кредиторите от следващия. Ако наличните парични средства след осребряването не са достатъчни за удовлетворяването на всички кредитори от съответния ред, тогава те се разпределят между тях съразмерно. Изготвената от синдика сметка за разпределение е публична и се поставя в продължение на 14 дни на определеното за целта място в окръжния съд.

4. Приключване на производството по несъстоятелност

След разпределението на масата на несъстоятелността се смята, че целите на производството по несъстоятелност вече са постигнати и може да се пристъпи към неговото приключване. На първо място синдикът представя на съда отчет за своята дейност, както и окончателна сметка за разпределение и за останалите неплатени вземания в срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи. На второ място съдът свиква заключително събрание на кредиторите в 14-дневен срок от получаване отчета на синдика. На събранието се приема окончателната сметка за разпределение и за останалите неплатени вземания и се взема решение относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността. След осъществяването на горните правни действия окръжният съд постановява съдебно решение, с което прекратява производството по несъстоятелност. Съдът прекратява процеса, ако задълженията на длъжника спрямо неговите кредитори са изплатени или ако те не са изплатени, но масата на несъстоятелността е изчерпана. Освен това до прекратяване се стига и при разгледаните хипотези съответно по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, при която производството по несъстоятелност на практика изобщо не започва, тъй като това е безсмислено поради прекалено тежкото икономическо състояние на предприятието, както и по чл. 707, ал. 1 от ТЗ при утвърждаване на оздравителния план от съда. Накрая законът предвижда прекратяване на производството и при сключване на извънсъдебно споразумение по реда и при условията на чл. 740 и сл. от ТЗ. Да не забравяме обаче, че е възможно и възобновяване на прекратеното производство по силата на чл. 744, ал. 1 от ТЗ, както и при неизпълнение на оздравителния план или на извънсъдебното споразумение от страна на длъжника.

Влязлото в сила съдебно решение по прекратяване на производството по несъстоятелност поражда няколко важни правни последици. Между тях особено значение имат тези по чл. 739 от ТЗ, съгласно който всички непредявени или неудовлетворени в рамките на производството по несъстоятелност вземания, както и съответните неупражнени права, се погасяват. Това е важна гаранция в интерес на длъжниците – физически лица, респективно на съдружниците в длъжници – търговски дружества, че техните неудовлетворени кредитори не могат да имат повече никакви претенции било лично към тях, било към учредените от тях нови предприятия, а те ще могат спокойно да стартират бъдещия си бизнес.